Тракийски реали в Белослатинско
В района на с.Търнава, Белослатинско, са открити
археологически находки, които сведетелстват, че най - ранните жители на селото
и неговите околности са се заселили тук още в епохата на неолита, на едно
голямо разстояние от местността „Геранчето“, по цялата долина на р.Грезница и
на север до устието на р.Скът. Намерени са множество находки като керамични
ножове, керамични стрели, каменни чукове, хромелни камъни (ръчни мелнички за
зърнени храни), тежести за вертикално-тъкачен стан, прешлени за вретена,
счупени глинени съдове и други.
На 2 км югозападно от Търнава се намира комплекс от
шестнадесет тракийски надгробни могили, девет от които са групирани в некропол.
Разположени са на склон който води към леглото на р.Грезница. Те имат различна
големина от 1 до 5 м. и с диаметър от 15 до 30м. Голяма част от могилите все
още не са проучвани, но през 1993г. на
четири от могилите част от могилния комплекс са били проведени археологически
разкопки.
Във втората могила с диаметър 20м и височина 1м. е разкрита
клада в направление изток запад. Обреда е извършен отново чрез трупоизгаряне, и
тук също се забелязва събирането на овъгления материал в центъра на кладата,
където е намерен и фрагментиран тракийски нож поставен в ножница, а върху него
се забелязват остатъци от някаква тъкан.
Третата проучена могила е с диаметър 33,5м и височина
приблизително 3,9м, и в нея има два гроба. В първия кремацията е извършена
върху специално направена за целта площадка. Открита е похлупена глинена паница,
чието дъно е пробито с остър предмет. Във втория също кремацията е извършена върху специална
площадка. Тук отново въглените, костите и даровете са били събрани на купчина.
По - късно е било извършено и второ погребение, след което е поставено известно
количество пръст. Чак когато затрупали първия гроб се образувал общия могилен
насип. Четвъртата проучена могила е с диаметър 23м и висока 1м. Трупоизгарянето и извършено на античния терен.
Кладата е оринетирана в направление север - юг. И там отново овъглените кости и
инвентарът са струпани в центъра на гроба.
Шестнадесетте могили са некрополът на селището, намиращо се в
непосредствена близост до тях. Съществувало е през периода III
- Iв. пр.Хр. по долината
на река Грезница. Тези факти са доказани по откритите по повърхността на терена
керамични фрагменти. В четирите проучени могили са погребани тракийски войни
заедно със своите коне. Гробът от втората могила явно е просто символичен,
защото в него е открит асмо един крив нож с който е извършено жертвоприношение.
Сред археологическите останки е открит интересен бронзов нагръдник, който няма
публикуван аналог на Балканите, подобни сребърни
луновидни нагръдници са открити чак в Испания. Съвпадението на формата на
нагръдника от Търнава с тези от Испания се дължи на сходния бит на редица от
народите в Европа, както и на многобройните им и сложни контакти установени в
периода III - Iв. пр.Хр. Това е довело до уеднаквяване не само на оръжията,
но и на накитите им. В първата могила са открити бронзови пластини вероятно
части от шлем, който се е натрушил вследствие от окисляването и слягането на
могилния насип. Не може да се твърди че той е имал същата форма като откритите
шлемове в Казанлък и Попещи, но може да се отбележи, че този тип украса е
разпространен на Балканите в края на желязната епоха. Открити са и четири
двуостри меча от келтски тип. Те се произвеждат и използват като оръжие в
периода III-Iв.пр.Хр. Намерени са и четири железни тракийски юзди на лостове със строг
зъбалец и са датирани II - Iв. пр.Хр. Също така и съдовете сглобени по време на
реставрацията са разпространени в същия период. По тези данни може да съдим че
откритите погребения са от края на II - Iв пр.Хр. Тракийските войти,
погребвани заедно със своето въоръжение, са принадлежали към родовата
аристокрация, която е управлявала племето трибали през късножелязната епоха.
Разкритите погребения при Търнава са извършени чрез
трупоизгаряне. Според тогавашните разбирания чрез този акт покойният династ се
е приобщавал към огненото тяло на Върховния Бог и се е отъждествявал с него. През
елинистическата епоха трупоизгарянето намира широко разпространение, като това
може да се обясни със соларния култ, свидетелство за което са украшенията по
оръдията на труда. С идеята да се означи съкралния център на гоба се събират
кремираните останки в центъра на кладата. Възлянията извършване над кладите са
свързани с представата за плодородие и за оплождаща животворяща течност, която
прониква в недрата на Великата богиня - Земя. Траките възприемали смъртта на
царя като свещен брак с богината майка. Сгъването на железните мечове, което е
срещнато във всички проучени погребения е много възможно да е свързано с идеята
да се умъртви предмета. В тази епоха ритуала е разпространен не само при
траките а и при келтите. Това може да твърдим че е доказателство за контактите
между трибали и скордиски през късноелинистическата епоха, довели до много
културни сходства. В могилите в Търнава са открити и кремирани кости на коне,
овце и бик. Те са олицетворение на зооморфна форма на уранохтоничния Бог.
Трябва да се обърне внимание и на веротното човешко
жертвоприношение във втората могила осъществено с ножа намерен там. Жертвата
след акта е бил изгорен върху кладата. На територията на трибалите за сега са
открити само три човешки жертвоприношения. Според Аристотел трибалите принасяли
в жертва бащите си. Не е изключено възрастни мъже, останали без сила да са били
ритуално убивани.
Интересен е ритуала извършен в една от могилите. Забито копие
в кремираните останки и бронзовия шлем. Подобен ритуал съществува при дакийците
и сред илирийското племе яподи. Този ритуал символизира свещенния брак между
покойния аристократ и Богинята майка земя. Бронзовият шлем олицетворява най -
свещенната част от тялото на трибалския войник - главата, която е идентична със
Слънцеко, което залязвайки, е оплождало Великата богиня за да се възроди
отново. Наличието на този обряд доказва културните контакти между илири трибали
и даки през късноелинистическата епоха. Според Страбон скордиските живеели
смесени с траки и илири, а според Флор скордиските били най - свирепи от всички
траки. Тези сведения говорят за силни културни взаимоотношения между тях, и
точно тези сходства навели античните автори на мисълта за етническо смесване.
Според Фест скордисите и трибалите принасяли в жертва на своите богове
пленниците, като отрязвали главите им, изваждали мозъците им и пиели кръв от
техните черепи. и при двете племена е имало две върховни божества - Великата
майка и Богът - баща.
В Северозападна България до този момент не са извършени
системни археологически разкопки на тракийски селища и надгробни могили, но
въпреки това в околностите на Бяла Слатина, Търнава, Галиче, Добролево и
Алтимир, са намерени накити, въоръжение, керамика и монетни находки от втората
половина на II и Iв. пр.Хр. В землището на с.Галиче е открито царско сребърно съкровище
датирано в същия период. Регистрирани са множество селища и могили но не са
специално проучвани. Откритият инвентар при разкопките от 1993г. свидетелства за
това че в района е съществувал през II - Iв пр.Хр. мощен династичен ценътр.
Племенните династии са властвали в широк ареал по поречието на р.Скът както на
изток към р.Искар и на запад към р.Огоста.
През 1918г. случайно е открито тракийско съкровище в
с.Галиче. Предметите са били закопани в близък трап на едно от най високите
места в местността. Съкровището се състои от 14 позлатени сребърни апликации с
кръгла форма и различни размери. Датирани са II - Iв. пр.Хр. За тяхното приложение има
две предположения. Първото е че те са използвани като част от парадното
въоръжение на тракийските войни, като големите апликации са били прикрепени към
дървени щитове а по - малките към ризницата. Другото предположение е че те са
били украса на кожените ремъци на конската сбруя.
Тези апликации са наречени фалери. Две от тях се отличават от
другите с размерите си. Върху едната е представена Великата тракийска богиня
изобразена с дълги коси, сплетени в две плитки и облечена в богато украсена
рокля. Тя е с накит, съставен от няколко торкви (гривни), които украсяват
нейната шия. В непосредствена близост до раменете са представени две птици,
кацнали върху тях. Пищните форми на Великата тракийска богиня олицетворяват
плодородието. Върху другата фалера от тази група е представен Тракийският
бог-конник. Тракийският бог- конник е представен в профил. Той носи дългопола
дреха. Шията му също е украсена с няколко торкви.
Източници:
1.Теодосиев, Торбов, Известия на музеите
в Северозападна България, т.23 Враца 1995г. Тракийски могили от
късноелинистическата епоха при Търнава, Белослатинско
2.доц. д-р Торбов, Нарцис, статия:
Съкровището от Галиче, 2010
Коментари
Публикуване на коментар