Материално наследство на трибалите от Врачанско

Материално наследство на трибалите от   Врачанско

 

     Врачанският край има богато културно-историческо минало свързано с тракийското племе трибали. Същевременно днешните северозападните български земи винаги са били кръстопът, на който са се спирали редица народи, отправили се на запад и възприели от местното население част от неговия бит и религиозни вярвания. Достатъчно е да се припомни че през желязната епоха Северозападна България е населявана от трибалите, известни в античните извори със своята войнственост и свободолюбие. Откритите чрез археологическо проучване паметници свидетелстват за високата степен на неговото обществено-икономическо развитие. Те дават основание да се твърди, че в този район на Древна Тракия е съществувала силна държавна организация. Нейните владетели са управлявали една обширна територия, обхващаща не само днешна Северозападна България. Тяхното господство се е простирало и в земите, разположени на север от река Дунав и на запад от река Тимок. Откритите съкровища край селата Рогозен, Букьовци (град Мизия) и Галиче и богатият инвентар от трите гробници на Могиланската могила във Враца са доказателство за богатството и благополучието на местната управляващата династия.

    

     Рогозенското съкровище, Врачанско е едно от най-значимите антични съкровища от IV в пр. Хр. открити в Югоизточна Европа. То дава отглас в България и по света. Това е най - голямото тракийско съкровище откривано по българските земи. То е умален модел на един отдавна изчезнал свят, а именно света на траките. През есента на 1985г. в двора си по време на работа Иван Иванов открива заровени сребърни съдове, които били на дълбочина от 50см. Съобщили на кмета за това, но поради неговата заетост той заедно с аргеолог взели съкровището на 3 януари 1986г. Още същия ден археолозите започнали работа по обекта. На 6 янари те откриват и втората част от съкровището, в яма със същата дълбочина и 100 сребърни съда. Рогозенското съкровище е обявено за находката на века. Общо от двете ями били извадени 165 сребърни съда, от които някои и позлатени. Предметите са с висока проба и общо тегло 20кг. На вид се разделят на три основни групи: 108 броя фиали, 54 броя кани и 3 чаши. Поради различията в стила и изработката на съдовете, се счита, че са произведени по различно време и различни места. Предметите били собственост на местен богат тракийски род и били събирани в период от края на VI в. пр. Хр. до средата на IV в. пр. Хр., представлявали семеен сервиз. Вероятно съкровището е било заровено за да се укрие от походите на македонските царе Филип II и Александър III  Велики през IVв. пр. Хр. Умишлено е разделил съкровището и го е закопал сравнително плитко и явно е успял да го укрие. Това съкровище и исторически извор за траките, техния бит култура и религия , от преди елинистическия период. Голяма част от съдовете са с местен произход - разнообразната и пищна украса носи чертите на самобитно изкуство.  На дъното на един от сребърните съдове е закрепена като емблема гръцката сцена в която Херакъл прелъстява жрицата на богинята Атина, Евге, което е част от гръцката митология, изпизаното име Дидикаймо може да е на тракиеца поръчал предмета или на майстора, който го е направил. Украсите по предметите от съкровището изобразяват сцени от религията на древните траки и гърци, доказателство за силната връзка и културен обмен между двата етноса. Върху съдовете е изобразена и Великата тракийска богиня и съпътстващите я животни, както и борба между тях. Върху две кани и тринадесет фиали от съкровището са гравирани с пунктир или врязани с острие надписи със старогръцки букви. Тези надписи майсторите златари са поставяли на такова място върху съда, че не се забелязват от пръв поглед. Това са най - многобройните тракийски надписи откривани до сега. От тях стават ясни имената на майсторите, народността им и техните родни селища.

 

      Букьовското съкровище се състои от канички, фиали, чаша, изключително красив накит на знатен благородник и украса за конска сбруя. Всичко е изработено от чисто сребро, а по част от съдовете има златна украса. Съкровището е принадлежало на знатен тракиец, вероятно аристократ от трибалите, обитавали земите на Северозападна България. Открито е на два пъти – през 1925 и през 1935 г. За жалост част от него е изгубена безвъзвратно, тъй като само някои от намерените съдове са били предадени на Археологическия музей в София. Първата част от среброто излиза на бял свят през 1925 г., когато Александър Витанов Йончев от с. Букьовци (днес гр. Мизия) разкопава земята си за засаждане на лозе. Тогава намира първите съдове от съкровището. Следващите излизат на повърхността десет години по-късно, когато Витанов разкопава за основите на колиба до лозето си. Очевидно съкровището от Букьовци, подобно на това от Рогозен, се е състояло от два дяла и е укрито при опасност.  По спомени, публикувани от историка Богдан Николов, Витанов е продал по-малка част от намереното на Археологическиямузей. Букьовчанинът е продал част от съдовете на златари, които вероятно са ги претопили, а останалите са били откраднати от дома му. Букьовското съкровище често се приема за свързано с Рогозенското и има предположения, че двете може да са направени от една и съща школа майстори и дори да са принадлежали на едно семейство. И двете съкровища са изработени от местни златари, като Букьовското е от втората половина на V век пр. Хр. Освен съдовете за пиене, в Букьовското съкровище е сребърен накит от пет верижки, украсени с розети, плодове и човешки глави. Бил е закрепен за гърдите на знатен тракиец или тракийка. Много интересна и разпознаваема е украсата по част от съдовете – линиите, изтеглени хоризонтално или вертикално по чашите и каните силно напомнят за рисунките, използвани векове по-късно от българските грънчари. Част от елементите от сребърната украса за гърди са като древни форми на пафтите, слагани от българките хилядолетие по-късно.

   

     Могиланската могила е едно от най - значимите археологически открития в Югоизточна Европа, разполагаща се в центъра на гр. Враца. Преди археологическото проучване могилният насип е с бил с диаметър в основата около 60м. и достигала височина от 7м. Есента на 1965г. започват изкопни работи за строеж. На 12 ноември багеристът попада на железните части от тракийската колесница - четириколка. Намерени са фрагменти от глинен съд киликс, което дава основание да се твърди че колесницата е изработена и ползвана по - рано от другите намерени в българските земи. Намерен е също така скелет от яздитен кон, чията сбруя е украсена със сребърни апликации. Решават в късната есен да продължат с проучванията и откриват човешки скелет с желязна фибула и 18 железни копия. Архолозите разбират че могилата е била каменна с дървени греди, които с времето са се срутили и са затрупали останките от погребението, което пък личало от неравната повърхност на могилата. Разкрит е и втори човешки скелет за който се предполага че е женски и смъртта й е в следствие от ритуалното убийство съпътстващо погребалния обред. Върху черепа е открит златен венец, върху раменете имала златни пластинки. Имала златни обици и още много златни и стъклени и глинени предмети с култово предназначение до себе си, което доказва че жената е била от владетелски род. Безспорно най-значимата находка от тази гробница е златният лавров венец, тежащ 205 гр. Той се състои се от две клонки с по осемдесет листа и по четиринадесет топчести зърна-плодове. Този венец е произведен в някое от гръцките ювелирни ателиета по поръчка на местния тракийски владетел. С него е дарена съпругата му, по-такъв начин той узаконява нейното високото положение в тракийското общество. Намерени са и две ножчета и меч в ножницата си, фрагменти от бронзов шлем и сребърен наколенник, част от парадното въоръжение на знатен тракиец. Намерени са два комплекта съдове, единия бронзов, а другия сребърен. Намерени са още два скелета на коне с железни юзди впрегнати в колесницата. От разнообразния инвентар открит в могилата, може да се съди че погребението е от първата половина на IVв. пр. Хр. В началото на 1966г. общината отново предоставя терена састроеж, като отново е спрян защото е намерен каменен зид. Гробното съоръжние е дълго 13,5м. и широко 6м., като е разделено на две правоъгълни части от каменен зид. Било е построено от необработени речни камъни без спойка и с дървен покрив, което обяснява срутването. Намерен е скелет на човек а до него златна и сребърна каничка. Третия гроб е по - оскъден, вероятно заради кражбите от могилата, които личали по дупките върху повърхността и.

     Галишкото съкровище от с.Галиче, Белослатинско е открито случайно през 1918 г. Учените предполагат, че съкровището е заровено или по време на келтските нашествия, или по-късно, при римските. В бързината то е заровено плитко, и в следствие та пороищата съкровището се изравя. Първоначално съкровището се е състояло от 24 позлатени сребърни предмета, но 10 от тях били подарени или продадени от техния откривател, и кмета успял да изпрати останалите в столицата. Вероятно сребърните апликации са част от по-голямо съкровище на тракийски воини, но тогава никой от софийските специалисти не посещава мястото.  В сегашния си вид съкровището се състои от 14 позлатени сребърни апликации с кръгла форма и различни размери, наречени фалери, които са датирани в края на II — I в. пр. Хр. Те представляват съставна част от парадното въоръжение на тракийски войни от знатен произход и са красяли амуницията на коня на владетеля. Фалерите, открити в околността на село Галиче, са дело на местен майстор, който е вложил в работата си голямо умение. Това личи както от начина на изработка, така и от украсата им. Те носят белезите на самобитния тракийски художествен стил. Това особено ясно личи при една от фалерите — тази, която е украсена с бадемови плодове. С подобен орнамент са декорирани част от съдовете от Рогозенското съкровище, което е изработено много по-рано. Следователно апликациите от Галиче свидетелстват за по-нататъшното развитие на тракийския художествен стил през следващите столетия. Настъпилите изменения не променят неговата самобитност и специфика, а напротив, обогатяват ги с ново съдържание и многообразие от форми и изображения. Изображенията на жена върху един от намерените предмети и на конник върху друг от тях предполагат използването им не само като украшения, а и като религиозни символи на плодородие и победа в битки. Предметите представляват кръгли, леко изпъкнали апликации, които вероятно са ползвани за прикрепване и украшение – някои предполагат на ризници, има теории и за част от конски украшения за богати тракийци. Две от фалерите са с божествени образи,единия на жена символизираща богиня на плодородието, а другия на тракийски конник. Интересна е прическата на жената – тя с две спускащи се плитки, различно от начина, по който обичайно са се носели тракийските жени. Останалите фалери са с флорални украси, като част от елементите се срещат и по други тракийски съкровища, включително Рогозенското.

Източници:

 1. Нарцис, Торбов, Известия на музеите в Северозападна България, том27, Враца 1999г.

2. severozapazenabg.com

3. Лиловски, Васил, Галиче през времето, Враца 2002

4. Нарцис, Торбов, Известия на музеите в Северозападна България, том12, Враца 1987г.