Джеймс Кук
Джеймс Кук
За времето
си Джеймс Кук е най-забележителния мореплавател и достоен повод за гордост на
англичаните. Неговите действия са служели за пример на моряците. Джеймс Кук е
роден през 1728г. в английския град Мартън, графство Йоркшир, където родителите
му били ратай. Той бил даден да учи занаят, обаче моряшкият живот го привличал силно.
По настояване на бащата си, който искал да го направи търговец, на 17 години
Кук е назначен за продавач в галантериен магазин. Там любознателният юноша се
задържа по-малко от година и през юли 1746 година встъпва като юнга на кораба
„Фри Лов“, пренасящ въглища от Англия за Холандия и Белгия. След като служи
няколко години като юнга на различни кораби и усилено изучава морски науки,
през 1752 година е назначен за помощник-шкипер на търговския кораб „Френдшип“.
Това е повратната точка в бляскавата му кариера кариера, от прост моряк
благодарение на мореплавателските си способности той бързо се отличил пред
адмиралтейството и бил назначен за помощник-капитан на кораб. Постъпил в служба
като доброволец във военноморския флот на 13 юни 1755г. През време на Седемгодишната
война (1756-1763г.) адмиралтейството поставило на Кук много сериозна и опасна
за разрешение задача. Под силен неприятелски огън той трябвало да изучи
дълбочината на р.Сейнт Лорънс и да узнае дали може да се поставят оръдия срещу
френските батареи. Благодарение на хидрографските му пазнания, добити по
самостоятелен път, Кук успешно изпълнил възложената му задача, като представил
на адмиралтейството съответната карта. По-късно британското адмиралтейство му
доверило извършването на други хидрографски проучвания около Антилските острови
и в Тихи океан. По това време англичаните пазнавали твърде слабо Тихи океан. Картата
на Сейнт Лорънс, направена от Кук, издадена от британското Адмиралтейство
впоследствие обезпечава успеха на настъпателните операции на британския флот и
превземането на Квебек. След падането на Квебек Кук е назначен през септември
1759 година на кораба „Нотъмбърланд“ - флагман на ескадрата на контраадмирал
Александър Колвил. Цялата зима на 1759-1760 година корабът престоява в пристанището
на Халифакс и през този спокоен период Кук основно се занимава с изучаване на
математика и астрономия. През есента на 1762 той блестящо изпълнява възложената
му задача като прави топографска снимка на залива Пласеншия и цялото западно крайбрежие
на остров Нюфаундленд. През 1763 година,
след завършването на Седемгодишната война ръководи работите по заснемането и
картирането на крайбрежието на островите Сен Пиер и Микелон. През 1764 е
назначен за командир на кораба „Гринвил“, на който продължава заснемането на
различни участъци от крайбрежието на Нюфаундленд, а през 1765 за кратко време е
командирован в Карибско море, където съставя лоция на Хондураския залив.
 |
Първа
(червен цвят), втора (зелен) и трета (син) експедиция на Джеймс Кук
Първа околосветска експедиция
През 1768г. британското адмиралтейство
пристъпило към организиране на тихоокеанска експедиция. Повод за това било да
се набюдава преминаването на планетата Венера през слънчевия кръг (орбита),
което се очаквало да стане на 3 юни1769г. Място за набюдение на това явление
адмиралтейството посочило остров Таити. Набюлденито на Венера обаче било само
прикритие за целта на плаването, а конкретната задача, поставена на
експедицията, била да се открие Южната земя (континент) Terra australis (Южна
земя) - континент, за който се предполагало, че съществува в южното полукълбо и
да се присъединят нови територии към Британската империя. За адмиралтейството
било съвсем ясно, че за началник на експедицията трябва да се постави опитен
моряк, а не учен географ, какъвто Кралското географско дружество предлагало.
Неудобството се явявало от това, че Джеймс Кук син на селски ратай, трябвало да
командва офицери от богат аристократичен произход.
През 1768г. Джеймс Кук с 370 тонен кораб и 92
души екипаж напуснал р.Темза и се отправил в югозападна посока, заобиколил нос
Хорн и достигнал остров Таити. След извършване на астрономическите наблюдения
експедицията плавайки по-нататъка, се натъкнала на група малки островчета
т.нар. Подветрени,но Кук им дал името Дружествени острови. Съгласно с
указанията на адмиралтейството Кук трябвало да търси Южния континент на юг от
Таити област, в която до тогава никой не бил прониквал. Експедицията достигнала
северните брегове на Нова Зеландия. След пълното обхождане на бреговете се
установило, че това фактически са два острова с проток помежду им. Този проток
бил наименуван с името на Кук. Тогава Кук се отправил в западна посока и
достигнал неизвестните до тогава източни брегове на Австралия. Тази крайбрежна
земя Кук обявил за английско владение и нарекъл Нови Южен Уелс. По нататък Кук
продължил в северна посока източно от Бариерния риф. За да се увери окончателно
в предложението си, че Нова Гвинея и Нова Холандия са отделени, той преминал
през Торесовия проток, оттам се отправил за Батавия (Джакарта), нос Добра
Надежда и през лятото на 1771г. навлязъл във водите на Темза.
През време
на експедицията Кук установил географското положение на редица острови в Тихи
океан, между които и на самостоятелната земя Нова Зеландия, бил преминат
Торесовият проток, изработени били карти на откритите земи и на изминатите
пътища, събрани били много етнографски сведения и др. Независимо от големите
успехи на експедицията редица проблеми около континента Австралия, достигането
на Южния континент и др. останали неразрешени.
Създадени са
таблици за приливите и отливите в южната част на Тихия океан. Резултати от
хидрографските и топографските дейности. Всички това позволява да се уточни
картата на океаните, значително да се разшири географската представа за тази
част на земното кълбо. Кук отхвърля убеждението, затвърдило се след плаването
на Абел Тасман, че Нова Зеландия се явява северния край на Южния континент, и
предполага, че този континент е разположен в непосредствена близост да Южния
полюс и е покрит с ледове, в което твърдение се оказва напълно прав.
 |
| Джеймс Кук |
Втора околосветска експедиция
През следващото лято (1772г.) Кук оглавил
втора експедиция, организирана отново от адмиралтейството, с главна задача да
достигне Южния континент. Построени били два специално приспособени за дълго
пътуване кораба. Освен с хранителни припаси, необходими за около две години и
половина, корабите били натоварени и със стоки за размяна с населението на
новодостигнатите земи. Изготвени били специални медали с лика на краля, а от
другата страна били изобразени двата кораба. Медалите имали предназначението да
бъдат раздадени на туземното население на новооткритите земи и по такъв начин
да служат след време като доказателство, че англичаните първи от европейските
цивилизовани народи са стъпили на тези земи.
Двукорабната
експедиция отплувала този път в посока към южния край на Африка. След едномесечен
престой около нос Добра Надежда тя се отправила на югоизток и за първи път в
историята на човечеството Кук пресякъл южния полярен кръг на 35⁰ 39 и.д. След
много зигзаги, избягвайки ледовете, експедицията стигнала до 67⁰15 ю.ш., от
където взела североизточна, а после източна посока, докато стигне бреговете на
Нова Зеландия. Кук минал през Куковия проток и се отправил в източна посока,
обаче не срещнал никаква Южна земя. Той взел курс на север, достигнал
архипелага Туамоту, престоял за известно време на остров Тайти и посетил част
от архипелага на Дружествените острови. След това експедицията се отправила към
островите Тонга (Дружба), като минала през съединени от кораловите рифове малки
островчета от южната група острови, назовани с името на Кук. Корабити отново
спрели край иточните брегове на Нова Зеландия, но скоро били разделени от силна
буря и се срещнали едва в Англия.
През есента
на 1773г. с единствения си кораб Кук се отправил в югоизточна посока, повторно
пресякъл южния полярен кръг и след неколкократни отклонения още по на юг
достигнал 71⁰10 ю.ш на 106⁰54 з.д. Това било на окло 200 км. от брега на
Антарктида най-южната точка, достигната от Джеймс Кук. От там Кук взел североизточна,
а сетне северна посока. Посетил редица известни острови от Тихи океан
Великденски, Маркизки, Новохебридски. При това си пътуване той открил
островната зеа Нова Каледония, която правилно определил като втори по големина
остров в Океания след Нова Зеландия. Отново минал през Куковия проток и се
отправил към нос Хорн. Той заобиколил Огнена земя и продължил на изток. Кук
достигнал островна земя, наречена от него в чест на английския крал Южна
Георгия. Още по на изток той открил наименуваните също от него Сандвичеви
острови. От там постепенно се насочил към нос Добра Надежда и през лятото на
1775г. се завърнал в Англия.
След това си
второ околосветско пътуване Кук още повече се убедил, че ако има някаква суша
на юг, то тя е в много по-малък размер от предполагания материк, и то
разположена далеч на юг около полюса. Кук не виждал някакаво практическо
значение да се търси земя, която винаги е покрита с ледове. Той смело заявил,
че никой не ще се реши да проникне по на юг от него и южната земя никога не ще
бъде изследвана.
Половин век
само след писането на тези горделиви слова от Кук се намерили смели
мореплаватели руските мореплаватели Белинсхаузен и Лазарев, които достигнали
Южния материк Антарктида, и поставил началото на неговото изследване.
При това си
пътуване Кук открил, изследвал и картирал редица неизвестни острови в Тихия океан.
Наскоро след завръщането на Джеймс Кук от второто му околосветско плаване
английският парламен постановил, че отпуска 20 хил.ф. стерлинги на този кораб,
който намери най-добрия проток между Атлантически и Тихи океан. На това
откритие английското правителство отдавало още по-голямо значение, тъй като
русите успешно прониквали в Северозападна Америка ( Аляска), а испанците
разпростирали своето влияние по тихоокеанското крайбрежие на Америка все по на
север.
Британското
адмиралтейство приготвило експедиция, начело на която застанал кандидатиралият
се Джеймс Кук. Наред с търсенето на северозападен път на Кук били възложени и
други задачи, а именно да обявява за английски владения всички земи, които не
са достигнати от другите държави, да извърши подробно изследване на островната
земя, открита от французина Кергелен и наречена на негово име.
Второто плаване на Кук е едно от най-важните
събития в историята на географските открития и изследвания във втората половина
на XVIII век. Експедицията на чело с Кук
и съпътстващите го учени извършва огромна работа по уточняването картата на
Океания и островите в южната част на Атлантическия океан, изучаването на
геологията, флората, фауната и етнографията на посетените острови.
Трета околосветска експедиция
Третото пътуване на Джеймс Кук продължило от
1776 до 1779г. Експедицията се отправила покрай бреговете на Африка и
югоизточно то нос Добра Надежда достигнала търсения остров Кергелен. След
обстойно обхождане Кук (обратно на Кергелен) описал тази земя като пуста и
непригодна за обитаване.
В началото
на 1777г. Кук минал през Куковия проток, след това дооткрил островите Кук и
достигнал Хавайските острови. Отправяйки се в североизточна посока, той стигнал
западните брегове на Канада, от където продължил покрай южния бряг на Аляска,
преминал източния край на Алеутските островна верига и плавайки по-нататък,
навлязъл в Беринговия проток. По това време Аляска била вече позната на руските
мореплаватели, от които Джеймс Кук взел ценни сведения, необходими за по-нататъшното
му пътуване. Търсейки проток Кук се отправил на североизток, като се придържал
близо до брега на Аляска. В края на август 1778г. корабът попаднал всред
ледове. Кук достигнал до нос Ледов и по-нататък не продължил. На 26 ноември е
открит остров Мауи, а на 2 декември остров Хавай от Хавайските о-ви, където
между моряците и туземците възниква стълкновение, при което Джеймс Кук е убит
на 14 февруари 1779 г. На този ден хавайците открадват една лодка от
експедицията. Кук вероятно е искал да вземе заложници, докато лодката не бъде
върната. Капитанът слиза на брега и започва спор с местните жители. Те се
разгневяват от неговата настоятелност, а когато разбират, че британците са
убили един от техните вождове, започват да ги атакуват с копия и камъни. От
лодките са произведени изстрели, но британците са принудени да се оттеглят. Кук
е ударен в главата от хавайците и после наръган с кама. Хавайците имат култ към
божеството Лоно и се оказва грешка, че експедицията се завръща на Хаваите
тогава, когато сезонът на почит към Лоно (период на мир) вече е завършил. Останала
без опитен водач, експедицията се отправила в северозападна посока към
полуостров Камчатка, от където, следвайки крайбрежието на Азия и Африка, се
завърнала в Англия. От записките на Кук се вижда убеждението му, че Северна
Америка се простира толкова много на север, че нейното обикаляне поради
ледовете е невъзможно.
Извод
Джеймс Кук е една от най-известните личности
в историята на географските открития и изследвания. Той е антарктически и арктически
мореплавател и изследовател на Тихия океан и едновременно с това проправя пътя
на английската търговия и колонизация. За разлика от много от съвременниите си,
които нанасяли на картата дори и несъществуващи континети, той нанасял само
видени и проверени факти.
На името на Кук са кръстени повече от 20 географски обекта,
сред които: връх и проток в Нова Зеландия, залив и река в Аляска , залив
и полуостров в Антарктида, две групи острови в Тихия океан и залив на
остров Муреа.
Източници:
2. Жул Верн,
Великите мореплаватели на XVIII век, София 1990г., Издателство Отечество
Коментари
Публикуване на коментар