Промени в градската среда. Столица. облик и благоустройство на градовете

Промени в градската мрежа. Столица. Облик и благоустройство на градовете

     Значението на градовете след Освобождението се променя съществено. Някои градове замират, други се развиват, а също така се създават и нови (бивши села).  Много са причините за упадъка или развитието на градовете, като това могат да бъдат: преместването на столицата, промяната в пътните артерии, новите жп линии, изселването на голяма част турско население и промяната на  търговското значение на някои селища, както и разселването по по - плодородните равнини.

   Много от балканските градчета, които са подпомагали националното възраждане с участници и средства рязко западат. Този упадък е свързан със свиването на занаятчийския поминък след загубата на имперския пазар, засиления западен внос и промяната на вкусовете и търсенето в страната. Ако преди Освобождението, факта че тези градчета са в балкана ги е предпазвало от преминаващи войски и грабители, то след него този факт е по скоро недодстатък. Постепенно производството се изнася от дюкяните във фабриките, където то става организирано и разпределяно към конкретни пазари. Градове като Самоков, Копривщица, Пирдоп и Калофер занимаващи се с гайтанджийство и абаджийство, изоставени от активното си население се аграризирали.

   Изграждащата се железопътна система определя в голяма степен развитието на градовете и определени райони. Така селищата по Искърския пролом, по жп линия Цариброд - Белово и по шосето Лом - София, започнали да се развиват. Променянето на границите откъснало някои селища от традиционния им ареал - така Широка лъка престанала да играе роля на пазарно средище на Рупчос в Родопите. Като курортни селища за софийския елит възникнали Банкя,  Чамкория и Княжево, и Хисаря за елита на Пловдив, Лъджене (дн. Велинград) за Пазарджик и Пещера.

     С ясно изразен градски облик Освобождението заварва само няколко града - Пловдив (останал в Източна Румелия) и дунавските търговски градове Русе, Свищов и Видин. Русе по това време превъзхождал останалите български градове по градоустройствен облик и широк обществен и културен живот. Преимуществото на Русе се дължи на факта че той е речен град имащ връзки Централна Европа, пренасянето на чужда архитектура, маниери, бит. Имало изградени модни магазини, градски карнавал, оркестри, бирарии, файтони. На целия този фон, градът имал проблем с водата и се пиела дунавска вода разнасяна в саки. В началото на XXв. се забелязва навлизането на европейското влияние и във Видин. Там живеели богати търговци и заможни земевладелци. Формиралата се аристокрация, често ходела до Виена с австрийски или унгарски параходи. Постепенно започва и упадък на дунавските градове след Освобождението. Значението им намалява след построяването на пристанищата във Варна и Бургас. На тяхното изграждане се дължи и възхода на крайморските градове. След ПСВ започват да се използват и като морски курорти.

     Пловдив, който е административен център на Източна Румелия, е най - развития град след Освобождението. Той е стар град с коренни жители, а не както в София чиновници от балканските градчета. Пловдив винаги е бил центъра на голяма и богата провинция. След Съединението в развитието на гарада настъпил застой, за да прогресира отново, но като индустриален център.

     Новоизбраната столица напълно променя своя облик, култура, население, традиции. Освобождението заварва София с малко над 20хил. жители, включително военния гарнизон. Отначало столицата приличала на турско село, а не на европейска столица. Тогавашната представа за София била: калните улици, ята гарки, стотици бездомни кучета, блатистите местности, суровите зими, шумът от жабите и затруднените съобщения със света до преди прекарването на жп линия. София била малка и пространствено. Тя не заемала голяма площ окло църквата "Св. Крал" (дн. ""Св. Неделя) и стигала до площад "Възраждане", Лъвов мост и Народното събрание. Поради факта че има големи незастроени площи, тя става удобна за развитие и изграждане на нова и модерна инфраструктура. От столицата започва прилагането на много благоустройствени работи като: електрическото осветление (от края на 1900г.), трамваи(1901г.), канализация, високо строителство и др. Отначало градът е смятан за непроизводителен, потребителен център, който се стреми към лукс и разкош. По - късно след Балканските войни се превръща в търговски и индустриален център, като за кратко време зе забелязва издигането й над другите градове. Това се дължи на френския модел за силно централизирана държава.

    След Съединението градовете в България наброяват 74, а до 9 сеп. 1944г. те наброяват 100. За нашата територия броят е бил голям, но градовете малки. През целия този период градското население варирало около 20%, но с тенденция към покачване. В онези времена градът не представлява притегателна сила и не се забелязва засилена миграция, това дава представа за слаба урбанизация.

 Преди модернизирането на градовете след Освобождението, те имали по скоро ориенталски облик. Нямали планировка и нивелация, били разделени на махали по верски и етнически признак. Центъра на селището било около джамията, където били чаршията, часовникова кула, чешмата и дюкяни.

     Имало два типа градове: равнинен и планински. Тези от равнинен тип са разположени в равнините, като къщите са разположени сред големи дворове, а покрай улиците се издигали само доварите. София в началото била от този вид, както и Казанлък и др. В градовете от планински тип къщите били построени нагъсто, излизащи на самата улица, и заемали тясно пространство наподобявали западноевропейски средновековни градове. От този тип са Велико Търново, Габрово, Котел, Брацигово и др. А има градове и от двата типа, като такъв се изявява хилядолетния Пловдив.

      Постепенно структурата на градовете се изменя според модерните тенденции. Изграждат се прави улици пресичащи се под прав ъгъл, за разлика от турската лабиринтна улична система. Първи модерно застроени градове били опожарените от турците Стара и Нова Загора. В центъра се намират административни сграда, училищни и културни сгради, както и градски паркове. Построяват се по - големи църкви от предишните, като те стават доминиращи сгради в селищата, а много джамии са разрушени или преустроени. Ориенталския облик е сведен до минимум с премахването на кервансараи, чешми шадравани, отбранителни кули и крепостни стени.

      След Освобождението в столицата стърчели десетки минарета, които не допадали на една европейска столица на християнска държава. Княз Дондуков споделя негодуванието си по тази тема с тогавашния управник на София -  Александър Мосолов. Един ден се извила гръмотевична буря над града, и тогава Мосолов с десетина души обикаляли от джамия на джамия и поставяли динамит на средата на минаретат, като гърмежът от експлозиите наподобявал мълнии та мюсюлманското население да помисли че това е дело на Аллах. За нощта са съборени 7 минарета. За събаряне са включени и още няколко викала, грохнали от старост. Черната джамия лишена от минарето си, се превръща в първия столичен затвор.

    С навлизането на модерната архитектура, навлизат и тухлата и керемидата. Важна роля за формирането на градската среда изиграват жп гарите и пристанищата. Забелязва се разделяне на "новата част" и "стария град", понеже е по - лесно да се застроят нови площи, отколкото да се преустроят старите. Гробищата се местят извън града. Поставя се улично газово осветление, прокарва се водопровод, канализация, отводнение и се създава служба по чистотата.

      Постепенно изчезва разделянето на махали по народност и вероизповедание и населението свободно се размесва. Общината променя своето значение, като тя престава да бъде религиозно - народностно обединение, което регулира обществения живот, правораздаването и нормиране на поведението, и се превръща в административно - териториална единица.  Наблюдава се разделяне по квартали на социално - класов признак, което не се случва целенасочено, а е зависещо от пазарните цени на терените. Много от по - малките градчета имали земеделски характер, а други били със занаятчийски или фабричен облик. При селата модернизацията навлиза по - бавно. Там се запазва традиционния облик - безпланово изграждане, кривите и тесни улици. Само селския център се подсилва с изграждането на църква, училище и кметство. Те заедно с площада, механата и дюкяните са образували центъра на социалния живот.

    Съставят се общи планове на градовете, извършват се регулации и нивелации, водоснабдяване и канализация. Павират се улици, прокарва се осветление и градски транспорт. От 1891г. има институция занимаваща се с благоустройството. За основател на благоустройството в Блгария е смятан инж. Г. Ненов. През 1894г. се създава Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията, като към него се предвиждал архитект от благоустройството на градовете. От 1897г. има закон за благоустройството на населените места. Към началото на 1935г. всички градове без Златоград имали регулационни планове.

    Благоустройството включва и отводняването на блата и езера, строене на язовири, коригиране и укрепване на реки, водно електропроизводство. За да се извърши водоснабдяване на Двореца в София  през 1881г. бил каптиран един от Драгалевските извори.  През 1885г. за водоснабдяване на столицата били каптирани Боянските извори, скоро били построени Боянският и Бистришкият водопровод, а по - късно и Рилския (от язовир "Бели Искър"). Освен София, частично водоснабдени били Пловдив, Търново и Силистра. Почти всички населени места водоснабдени до 1935г. пиели водата без да се ползва пречиствателна станция. Канализацията се прокарвала мудно, защото изисквала големи средства. Еликтрифицирането започнало през 1900г., до 1937г. електрифицирани били 331 селища.