Банатските българи - формиране на техния етнос, движение на населението, бит и култура

Банатските българи - формиране на техния етнос, движение на населението, бит и култура

Формиране на техния етнос

     Българите от Банат са част от българската нация и се наричат палкене (павликяни). Поради това, че са избрали различна вяра те поемат по различен път от този на мнозинството от българите. Историята им започва с тяхното покатоличаване. България приема християнската вяра от Константинопол по времете на княз Борис I Михаил през 864г. Той не бил доволен от гръцките свещеници заради това през 866г. праща пратенници до Папа Николай в Рим да изпрати свещеници да покръстят българите. Папата изпратил двамата епископи Формоза и Паул, от Полония, които княз Борис приел и по този начин допуснал католическото духовенство в България. В следствие от разногласията между България и Рим, католическите попове били прогонени. Паул е прочут сред палкенете, защото след прогонването на католическите попове, онези българи покръстени от него, гледали на него като на Апостол.

Историко - географска област Банат

След прогонването на католическите попове, непокръстените от гръцката царква българи, приели кривата вяра или така нареченото Богомилство. По време на управлението на цар Петър I се появява поп Богомил, който разпространил ерестта сред българите палкене. След падането на България под Османско иго, те останали без свещенници. Францисканците се нагърбили с тежката и опасна за живота им задача, и спохождали българите палкени и до 1630г. те вече били покатоличени а в гр.Чипровци имали църква и францискански манастир. Палкенците били мразени от турците, защото като католици все към австрийския католически цар се обръщали за помощ за освобеждение от османското иго. България била с централна власт в София с 36 санджака, като палкените попадали във Видинския санджак. Както проличало по - късно те не са били вероотстъпници.

Един от сериозните опити за освобождение на България от чуждото владичество смело може да се твърди че е дело на българи католици. Около 1630г. делегация от 22 българи била изпратена до австрийския цар Фердинанд III и полския крал, за да поискат помощ  при евентуални действия за освобождението на България. Те приели радушно новината и обещали да се включат и да помогнат като дори дали на делегацията 15 сини знамена, за да се вдигнат на въстание. Но Австрия се впуснала в тридесет годишна война и тези й обещания били напразни. Петър Парчевич и Марко Бандин на 12 октомври 1644г. тръгнали от Чипровци при влашкия княз Матей Бесараб в Търговище, където особено Парчевич с неговата латинска реч убедил влашкия княз да се обедини с полския крал и да тръгнат срещу турците. Парчевич макар и навсякъде бил посрещнат любезно, но отново от никъде не получил помощ.

Чипровското въстание

Н

а един празник в Чипровци се извършвало обикаляне на което с байраци извадили от Чипровския манастир и иконата на Света Богородица. При обикалянето хората видяли с очите си как иконата проплакала. По лицето и текли сълзи. Старите смятали чудото за лошо знамение, но младите смятали точно обратното, че Майка Божия плаче, защото е под турско робство. Скоро австрийската войска превзела Виена и чипровци решили че е момента в който имат шанс да се отърват от мъките. През 1688г. във въстанието и православни и католици взели участие без значение от възрастта. Гюка Парчевич с български момци завзел от турците Оршова. Това накарало цар Леополд да даде помощ на българите. Когато австрийската воиска се приближила, цяла Западна България се вдигнала.  Те отблъснали турците но не спазили военна подредба и хаотично ги нападали, така те биват разбити, като след това са убити хиляди българи. Това въстание им донесло още по - голяма беда. След него католиците били подложени на гонение и силен натиск от страна на турската власт понеже са ги смятали за австрийски агенти особено свещенниците им, и така за католиците живота в България се усложнил максимално.

Напускане на родината майка

Б

ългарите католици от Чипровци след неуспеха на въстанието от 1688г. и от павликянските села между Свищов и Никопол емигрират през първите десетилетия на XVIIIв. в западната част на Влашко, която тогава се намирала под австрийско управление. След поредната австро - турска война от 1736г. австрийците губят тази територия и българите католици са принудени да се преселят в Седмоградско и Банат. Първото българско селище в Банат е Стар Бешенов създадено още през 1738г., а второ селища заселено с българи католици е Винга създадено през 1741г. Тези хора са знаели какво е единност. Те споделяли общо българско съзнание, обща култура, общо родословие и силно чувство за единство. Скоро след като се установили те благодарение на своя кръг от образовани хора започнали изграждането на храмове и училища. Книжнината в богосложението е на латински и хърватски език, а  в учебното дело те използвали предимно илирска (хърватска) книжнина.

          Език и писменост на българите в Банат

 

П  рез 1819г. е създадено първото българско взаимно училище в Банат, и посещаването на учебните занятия е било задължително за всички деца. Във Винга през 1842г. е открито класно училище, от което се вижда желанието им за ограмотяване на тяхната етническа група. По - късно интелигенцията взема решение че в училищата и храмовете трябва да се въведе употребата на българския език и да се създаде българска книжнина. Но за да влезе българският език, в лицето на местния български говор, в училища и в духовенство, то трябва да има правописна система, граматика и да се напишат учебници. Трябвало да се избере коя буквена система да използват - кирилица или латиница, защото в познатата им хърватска книжнина се използвали и двете. Избират латинската буквена система, но добавят няколко букви, като така я пригаждат към говора си. По подобие на западните славянски езици се избира фонетичното начало - да се пише така както се чува. През периода 1866 - 1869г. Йосиф Рил, човекът създал писмената система, написва и издава първите учебници. По този начин се създава и втората книжовна норма в българския език. През следващите десетилетия започва издаването на вестници и списани на палкенски.  До 1896г. в селищата на банатските българи Винга, Стар Бешенов, Модош, Канак, Брещя, Дента, Колония булгаръ и др. обучението се водело на банатски български говор. От 1896 до 1918г. обучението се води на унгарски език, а българския останал за вероучението. При посещението на проф. Любомир Милетич през 1896г. във Винга и Стар Бешенов той констатира че "Всички българи във Винга, без изключение, знаят да четат и пишат". Всички говорили по най - малко два три чужди езика, а по - образованите по пет - шест, че и повече. От това можем да съдим че са били част от едно наистина образовано за времето и условията в които живее, малцинство. Когато закона позволявал в училищата се преподавало на местния български език, а когато имало забрана или със закон е било задължително преподаването на румънски език, на преподавателите незнаещи палкенски  им се налагало да го понаучават за да могат да извършват учиелската си дейност. Главната причина поради която българите удпяват да се предпазят от румънизация е това че, католическото вероизповедание в храмовете се предавало на латински и български. След 1931г. се възстановява традицията да се издават вестници и списания на палкенски език. На него се твори доста сериозно през годините и многобройните книги, издавани в Банат, са свидетелство за интелектуалния потенциал на малката общност. Диалектът е признат от проф. Стойко Стойков за втория официален вариант на книжовния български език. Те поемат към процес на Възраждане между двете световни войни, и точно чрез пресата и обединението им, духът с който не успяват да им наложат друг език, те доказват колко са борбени и колко милеят за завръщането им в родината. На 6 май тази година, с указ на румънския президент, 24 май бива избран за Ден на българския език в Румъния, като заслугата е главно на банатските българи.

Население и разпространение

Б

анатските българи се заселват в двадесетина села и градове, а за броя на населението източниците спорят. Унгарската статистика сочи че през 1880г. банатските българи са 18 298д., 1900г.  - 19944д., 1910г. - 13 536д., автори пък от средата на XIXв. твърдят че наброяват от 22 до 26 000души. Най - голям брой посочва Йосиф Рил в писмото си до Георги С. Раковски, когато през 1864г. посочве че в Банат живеят 30 - 35 000 българи. 

    Банатските българи католици като колонисти получават големи участъци от плодородната земя. Също така получават и редица привилегии. Те били земеделци, занаятчии, търговци и могли да се гордеят с широк кръг от образовани хора. Могли да се гордеят и с висок естествен прираст на населението, за това периодично се разселвали из областта като получавали земя от едри земевладелци или от държавата.

След Освобождението на родината - майка, банатските българи започват да се организират и да се завърнат в родината. Унгария поради нежеланието си да загуби такава трудолюбива и ползотворна част от населението си създава пречки на имащите желание да се изселят, но въпреки тях на няколко вълни до края на XIXв. около 4800 банатски българи се завръщат в Княжество България. Заселват се в Северна България в селата Бърдарски геран, Гостиля, Драгомирово, Асеново, Брегаре, но всички в пределите на Никополската католическа епархия. През 1940г. Карол телбизов се преселва в България и прави множество постъпки пред правителството за връщането на банатските българи. Според него в целия Банат живеят 40 хил. българи.

В края на Първата световна война Австро - Унгарската империя се разпада и Банат е поделен между Румъния и Сръбска Югославия. В границите на Румъния, където остават 2/3 от Банат, остават първите селища Стар Бешенов и Винга, както и Колония булгаръ, Дента, Брещя. В големи маси живеят банатски българи в Тимишоара, Арад, Лугош и др. Според официално преброяване на населението в Румъния през 1930г. българите от румънската част на Банат наброяват 10 012души. Това може и да е близко до реалния брой, тъй като през 1918-19г. , 5 - 6хил. банатските българи от сръбски и румънски Банат се преселват в Унгария.  Един то най - известните банатски българи, Карол Телбизов  съобщава че през 1940г. палкените в Банат наброяват 12 000 души.  Днес банатските българи наброяват около 12 000 в Румънски Банат и около 3000 в Сръбски Банат. В България живеят около 6 000 банатски българи в селата Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново, преселници след Освобождението, а още около 1000 банатски българи живеят разпръснати из Унгария. Така броят на банатските българи е около 22 000 души.

След Първата световна война към Сърбо - Хърватско - Словенското кралство са присъединени земи сред които и 1/3 от областта Банат. Там в компактни маси живели българите католици в селата Модош, Конак, Стари лец, Банатски двор, Бело блато, Гюргево, Иваново, и през 1918г. тези наши сънародници нароявали 6000 души. Тук също както в румънския Банат, палкените развивали своя език култура съграждали училища, но Сръбските власти лишават банатските българи от малцинствени права, като затварят техните училища и задължават децата им да посещават сръбски такива. Запазват в богосложението си банатския говор, което до определена степен замествало липсата на училища. През 1937г. отношенията между Югославия и България се подобрили, банатските българи били признати за малцинство и постепенно възстановили контактите си с банатчените от Румъния и България. В годините на Втората световна война Югославия се разпада и сръбския Банат бива управляван от Германия. Българските училища са възстановени, а контактите с България разширени. Българите по това време носели значи с трибагреника. През 1942г. банатските българи в селата Иваново, Гюргево, Бело блато, Банатски двор и др. са 4500 души, сред които има движение за изселване в България.

     През 1936г. е предложено да се създаде национална организация на политическа основа в подкрепа на българското малцинство. След създаването на Българското народно общество в Букурещ през 1939г. бива създаден Организационен комитет на Българското народно общество в Банат, който да отстоява интересите на банатските българи пред румънските власти. Един от важните въпроси заложен от тях е учениците банатски българи да изучават български език. През април 1940г. банатските българи връчват на министъра на малцинствата меморандум с политически, стопански и културни искания, обаче политическите промени още същата година замразяват развитието по въпроса, но българите не се отказват. 

Бит и култура на банатските българи

  Битът и културата на банатските българи се формира и променя в продължение на няколко столетия. От преселването им в Банат, където са известни като "южноунгарски българи" или както те се наричат "палкени", до завръщането им след Освобождението, където околното население започва да ги нарича "банатчани".  През тези години битът и кулутурата им поема самостоятелен път на развитие, като се обособяват в отделна българска етно - религиозна група със свои отличителни характеристики. Те са повлияни силно от своята католическа вяра, както и от съжителството с пъстра палитра от народи като унгарци, сърби, румънци, немци и др.

Един от техните културни празници е Фършанги. Това са трите дни на карнавално веселие от последната неделя преди Великия пост до Пепеляна сряда или както сред православните християни е известен като "Заговезни".  В католическата църква по цял свят преходът между обикновеното литургично време и времето на Великия пост преди Великден се отбелязва с карнавални шествия и всеобщо веселие. Когато целия католически свят се вихри в ритмите на фестивала, в Бърдарски геран (според някои столицата на банатските българи) си дават среща не само католиците от Северна България, но и православни от региона, които с интерес се докосват до традицията, маскират се и участват  в карнавалното шествие. Този допир с различната култура дава шанс да се опознаят взаимно, да разберат нещо повече едни за други и да общуват по-пълноценно. На лице е театъра на обърнатите роли, на частицата време, когато мъжът взема ролята на жената и жената на мъжа, царя  става просяк, а просякът – цар.

Те са известни и с други свои обичаи. И до днес скубят гъските и гъшат с тях дюшеците, възглавниците и юрганите, за да имат здрав сън. Жив е и обичаят "убиванье" (колене) на прасета в началото на декември. На него се канят всички роднини и близки, като всеки от тях извършва определена работа по обработването и приготвянето на месото. Прасето се пробожда с нож в сърцето, за да му изтече кръвта. След това се пърли със слама, полива се с топла вода и се изстъргва с нож. Тънката сланина се отделя, а дебелата се топи на мас. Кръвта се събира и от нея се прави кървавица. От варени кожи и от месо от главата се прави баба, а от варени дреболии - маюшки. Наденицата (кълбъсъта) се прави от кълцано или смляно месо.

Но население от съседните села много се удивлява на голямата обща култура на банатчаните, които били образовани и владеели по няколко езика и най-вече на земеделските им умения. За първи път след освобождението на България тук се въвежда модерно обработване на земята и развитие на коневъдството. Първите земеделски машини и нови сортове земеделски култури (сред които е и рапицата) у нас се внасят от банатчани. С използването на конската тяга, а не волските коли, те са станали символ на рационалното земеделие. На особена почит били и пчелите. С пчелния восък банатчани изплащали задълженията си към църквата.

Банатската народна носия

       Банатската женска носия се състои от шурица (богато украсена със сърма престилка), лайбер (елече), кабанца (връхна дреха), пептарче (кожено елече).

Цялото облекло е украсено с избродирани шевици и талире (австрийски сребърни монети талери) и дукате (австрийски златни монети).

Най-важната част от красивата носия е богато украсената шапка от три части - основна и над ушите. Мъжката паралия е по-скромна и е черна кастронена, но в дрехата преобладава бялото. Най-пищен е украсеният кожух (бунда), под който понякога се слага пош (вратовръзка).

Източници:

1.http://bg.wikipedia.org/wiki/Банатски_българи

2. http://falmis.org/

3.Яку Ронков, История на банатските българи, "Банатски български гласник", Тимишоара 1938г.

4.Йордан Колев ,Българите извън България 1878 - 1945г., Тангра ТанНакРа,2005г.