"Велика Албания" - предпоставка за нова Балканска война
Предпоставка за нова Балканска война
През
лятото на 1878 в Призрен (на територията на днешно Косово) е основана и
действала три години Албанска лига, за която се смята че е политическо
обединение на албанците от различни райони на Балканския полуостров и изиграва
ролята на организатор на борбата за освобождение и обединение, за отстояване на
националния суверенитет и противопоставяне срещу опитите на Великите сили и
съседните балкански държави да окупират изконни албански земи. Приетата от
Призренската лига първа програма прокламира „борба до последна капка кръв
против каквато и да било анексия на албански територии” и „обединяването на
всички, населени с албанци, територии (Косовския, Битолския, Янинския и
Шкодренския вилаети) в една провинция, управлявана от турски
генерал-губернатор. Предлага се столица на обединения албански вилает да стане
Охрид заради централното му географско положение. През 1881г. Призренската лига
е разгромена от османските власти и престава да съществува, но идеологията й за
обединение на албанците е актуална и до днес. Предизвикани от опитите на
мадотурското правителство за централизация на Османската империя, албанското
население вдига въстания три години (1909-1912г.). Целта на въстаниците е политическа
и културна автономия на албанците в границите на империята. През лятото на
1912г. поради успехите на въстанията, османското правителство отстъпва и обособява албанска общност, която обхваща
вилаетите Шкодра, Янина, Косово и Битоля – т. е. не само днешни Албания и
Косово, но Западна Македония и Епир. Това развитие на събитията провокира
балканските и християнски държави Черна гора, Сърбия и Гърция, които се стремят
към завладяването на Македония и поделянето на албанските земи. Септември
същата година, Черна гора обявява война на Османската империя и войските и
навлизат в Северна Албания и обсаждат крепостта Шкодра. До края на ноември
сръбски и черногорски войски проникват дълбоко в Северна и Средна Албания и
достигат Драч, а гърците обсаждат Янина. На 28 ноември във Вльора се събират
83-ма делегати от цялата страна, като избират временно правителство начело с
Исмаил Кемали, а той прогласява албанската независимост и се обръща за помощ
към големите европейски държави срещу териториалните претенции на Гърция,
Сърбия и Черна гора. В края на годината Великите сили подкрепят идеята за
независимост на Албания, като този акт е потвърден с Лондонския мирен договор, който слага край на
Балканската война на 30 май 1913 г. Сърбия е принудена да се откаже от излаз на
Адриатическо море през Албания, Черна гора отстъпва от Шкодра, а Гърция – от
Вльора и Янина. На 29 юли същата година Великите сили приемат Органически устав
на Албания. С него се създава, неутрална в международните отношения,
формално независима држава. Навярно главната причина за подкрепата им в
създаването на нова държава на Балканите
е с цел разпокъсването и в бъдеще подялбата на османското наследство на
Балканския полуостров, но въпреки това тя сама е отвоювала свободата си, за
разлика от нас. С неокончателно утвърдените граници с Гърция и оставането на
Косово и Метохия в сръбски предели се създава конфликт, който тлее и до днес,
но в съвременната политическа и етническа ситуация това може да се окаже огъня
който ще подпали Балканите и ще последват не просто размирици, а война.
 |
| "Велика Албания" |
Когато отворим световната политическа карта,
забелязваме че на територията на Балканския полуостров, тя е особено пъстра. На
тази територия от около 505 хил.кв.км са разположени изцяло или частично
тринадесет държави. Повечето държави с
цел изпълняването на националните си доктрини желаят прекрояване на държавните
граници на полуострова. Така Гърция с "Мегали идеята", Сърбия с
"Плана Вучич", ние с "Велика България", Хърватия с
"Велика Илирия" и Албания с "Велика Албания" желаят точно
това. Хубаво де, много Велики, а тесен, тесен полуостров.
"Велика
Албания" е идея за обединяване на всички територии в които преобладава
албанския етнос в едно държавно формирование. Голяма част от териториите към
които Албания предявява претенции са в границите на бивша Югославия. Според
идеята за "Велика Албания" към модерна Албания трябва да бъдат
присъединени западните райони на Република Македония, Косово и попадащите в
Сърбия общини Прешево, Медведжа и Буяновац, населените в миналото с албанци
южни райони на Черна гора и северните райони на Гърция - Южен Епир, или т.нар.
Чамерия, където почти не е останало албанско население. С обявяването на
независимостта на Косово през 2008г. този въпрос придобива по - голяма
значимост и актуалност. Тази държава води политика на сближаване с Албания, и
твърдо отричане от всичко сръбско. Редом с косовското знаме се вее и
албанското. Косово предявява претенции към още сръбски територии, които са
населени с албанци. В Косово дори съществуват някои паравоенни организации
като: Армия за освобождение на Косово, Армия за освобождение на Прешево,
Медведжа и Буяновац, както и Армия за национално освобождение.
В последните
десетилетия въпросът и идеята за реализация на "Велика Албания"
прерастна от устни приказки в крайни и решителни действия с цел неговото
осъществяване. Благодарение на бездействието на Великите сили и Брюксел,
каквото забелязваме, това може да се случи още по - лесно. След войната в
Косово през 1999г. над 250 хил. етнически албанци се преселват на територията
на Република Македония, главно в пограничните на Албания и Косово територии.
Албански националисти се активизират от двете страни на границата, като през
2001 г. се стига до военния конфликт в страната между албанската Армия за
национално освобождение и силите за
сигурност на Република Македония. Същата година е подписано Охридското
споразумение, с което се дават значителни граждански и политически права на
македонските албанци. Така на последното преброяване на населението в Македония
през 2002г., етническите албанци достигат 25% състава на държавата, но от
тогава до сега не е имало преброяване в държавата и не може с точност да се
каже, колко всъщност са те наброй. В тази държава обстановката се изостря след
като етническите албански партии са проникнали във властта, а терористични
групи като тази вихрувала в Куманово (на по - малко от 40 км от столицата
Скопие) през 2015г., създават смут, тревога и страх сред македонското население.
Македонската политика спрямо този въпрос е неадекватна и в най - скоро време
това ще и изиграе лоша шега. Забелязва се засилено политическо и културно
отцепване на регионите с преобладаващо албанско население. Строежа на по -
големи храмове и по - високи и дълги
знамена, дава представата за идеологическа борба за надмощие между двете страни
- шиптари и македонци.
В началото на
тази година нашумя из медиите изказването на американският конгресмен от албански
произход - Дейна Рорабейкър, за подялба на Македония.
"Създаването на
македонска държава се провали и в момента съществуват всички условия тя да бъде
поделена между нейните съседи, включително Косово и България", каза
Рорабейкър . "Според мен Македония
не е държава. Съжалявам, но тя не е държава. При тях има толкова голямо
разделение, че никога в бъдеще няма да могат да живеят заедно. Поради тази
причина косоварите и албанците от Македония трябва да бъдат част от Косово, а
останалата част от Македония трябва да бъде част от България или от някоя друга
държава, за която те смятат, че са свързани. При нас съществува идеята, че
трябва да се подкрепя Македония, защото някой преди 30 години е взел решение за
подобна конфигурация след разпадането на Югославия, но това не означава, че
тази идея е валидна и днес", каза още конгресменът.
Да се коментира
толкова свободно за подялба на територии на суверенна държава е недопустимо.
Прекрояването на границите на балканските държави винаги е водило до война.
Може да се
направи извод че Албания крачи с такива
стъпки и толкова сигурно защото нейния гръб е САЩ и евентуалните планове на
НАТО. Неслучайно най - голямата военна база на НАТО в Европа се намира в
Косово. Готви се референдум за обединяването на Албания и Косово, въпреки че
границата между тях я има само на картата.
В албанската
столица, януари тази година, беше създадена т.нар. "Тиранска
платформа" с участието на премиера
на Албания Еди Рама която очертава претенциите на албанските партии за
превръщането на Македония в двунационална държава, като част от проекта за
създаване на голяма албанска държава на Балканите. Те напълно открито заявяват
че желаят Р. Македония да стане двунационална държава - македонци и албанци да
бъдат равноправни. Съответно с това тя да стане двуезична, като се настоява да
се вложат средства за езиково обучение и развиване на културата за албанците.
Искат да се дебатира промяна на знамето, химна и герба по такъв начин, че да
личи мултиетническия характер на държавата, да се разгледа проблема с името й,
което е пречка за приемането и в НАТО и кандидатстването за челнство в
Европейския съюз. В платформата се
говори за сближаване с Албания и Косово, както и отваряне на още ГКПП. Никой не
е толкова сляп че да не забележи намесата на Албания във вътрешната политика на
Македония.
Напоследък
обаче, великоалбанските планове се сблъскват неочаквано със сериозен проблем -
масовата емиграция на албанското население от Косово, а също от Македония
(където делът му вместо да продължи да нараства, не е мръднал и дори е намалял
в сравнение с 2002 например), както и от самата Албания. От Косово, където 99%
от стоките са вносни а икономиката стремглаво върви надолу, населението бяга на
запад, благодарение на договорката вежду Белград и Прищина за преминаването на
границата само с лична карта. Броят на населението в шиптарските райони не
спада бързо, благодарение на високата раждаемост. В резултат на успешните опити
за преминаване на сръбската граница и неуспешните такива за унгарската, във
Войводина (Северна Сърбия) се забелязва струпване на голяма маса от албанско население.
Вижда се че идеята за "Велика
Албания" не е поддържана толкова от самите албанци, колкото от големите
държави, които ще се възползват от това. Югоизточна Европа е най-краткият
транзитен път между Западна Европа и богатия на нефт и газ регион на Централна
Азия и за това става част от "новата голяма геополитическа игра". В удобство
на САЩ е да се поддържа този конфликт в Западните Балкани, където
сепаратистките организации вземат власт. Постепенните действия на албанците са
гаранция за техния бъдещ успех. По - удобно време от сега за създаването на
"Велика Албания" няма да има. Нейното създаване би струвало много кръв
и поредна Балканска война.
Източници:
1. https://bg.wikipedia.org/wiki/Декларация_от_Вльора
2.https://nova.bg/news/view/2017/02/07/173171/американски-конгресмен-призова-за-подялба-на-македония/
3. "Тиранската платформа", като елемент от проекта
за "Велика Албания" , списание Геополитика, 5 май 2017.
4. "Пукнатини в проекта за Велика Албания", сп.
Геополитика, 27 юли 2015г., Каменаров, С.
5. " Възможно ли е ново прекрояване на границите в Западните Балкани?",
сп.Геополитика, 31 август 2012г., Искендеров, П.
Изображение:
1. http://e-vestnik.bg/imgs/world/2112-serbia-1-1.jpg
Коментари
Публикуване на коментар